Това е начин на мислене в сферата на уврежданията, който се появява в началото на 70-те години на ХХ век в САЩ. Тогава хората с увреждания започват да провокират обществото да гледа на тях по различен начин. В резултат на това започват да се “виждат” ограниченията и бариерите, които пречат на хората с увреждания да упражняват правото си на равностойно и достойно участие в социалния живот.Този нов начин на мислене става популярен по цял свят под името “социален подход”. Подходът е наречен “социален” не защото се практикува от социални работници, напротив – главни действащи лица при социалния подход са самите хора с увреждания. Името идва от разбирането, че проблемите на хората с увреждания се коренят в обществото (социума), а не в самите тях. Оттук и названието “социален”. С други думи, социалният подход е опит да се излезе от порочния кръг на традиционното отношение към увреждането единствено като към проблем, свързан с някакво заболяване. Социалният подход провокира и предлага друга гледна точка, според която увреждането е в много по-голяма степен проблем на изключването от обикновения живот, заради бариерите в заобикалящата среда.
Тези бариери могат да бъдат както архитектурни – например, недостъпен обществен транспорт, тротоари, стълби, липса на брайлови надписи или звукова сигнализация на обществени места и др., така и социални – например, отношения, нагласи, предразсъдъци, стереотипи и др.
Социалният подход като начин на работа (например, на различни организации на хора с увреждания) е насочен към произвеждане на промяна в заобикалящата среда, в социалните ценности и практики. Целта му е да се ограничат или премахнат бариерите пред пълноценното участие на хората с увреждания в обществения живот. Когато използваме социалния подход, ние работим за ограничаване на дискриминацията по признак увреждане.
Ако се вгледаме в практиките, които социалният подход към уврежданията предлага, няма как да не признаем, че премахването на бариерите пред хората с увреждания може да бъде от полза и за други групи в обществото. Например, достъпната обществена среда (рампи, скосени тротоари, наклони, ниски подстъпи към автобусите и др.) ще облекчи и майките с деца в детски колички, и възрастните хора, и велосипедистите.
Освен социалния, съществуват и други подходи към уврежданията. Един от тях е т. нар. “медицински подход”, който предлага различна гледна точка. Медицинският подход се ръководи от схващането, че невъзможността на хората с увреждания да участват пълноценно в обществения живот се дължи на тяхното увреждане, а не на неадаптираната и враждебна околна среда. Медицинският подход е фокусиран върху “тялото” и неговите дефицити, а не върху възможностите и способностите на човека.
Важно е да подчертаем, че социалният подход търси ресурсите на човека – какво човекът умее, знае и може да прави, и вижда причините за неговите затруднения в средата, която не е достатъчно гостоприемна към различието.
